Защо и как да пишем за наука, как да "преведем" достиженията на изследователите на езика на всекидневието, как да открием тема, как да я превърнем в увлекателна история, кои да са събеседниците ни - това са само част от въпросите, чиито отговори ще търсим и намираме заедно в 30 часа от факултативния курс "Научна журналистика" във Факултета по журналистика и масова комуникация на СУ "Св. Климент Охридски". Защото "науката е мечта за бъдещето", както ми каза Марина Вязовска, лауреат на една от най-престижните награди за млади математици, чиято първа научна публикация е била в българско научно издание. А разговорите за бъдещето са между учените, политиците и гражданското общество, като на конференциите на ООН за климата КОП, където ключовите теми са за човешките взаимоотношения, нормативното регулиране и финансирането за прилагането на новите норми, казва доц. д-р Марина Стефанова, зам.-декан на Стопанския факултет на СУ. И защото комуникацията на научните достижения е ключ към доверието на обществото в науката, както смята нобеловият лауреат Бенямин Лист. Защото "науката е модел за това как хората да живеят заедно и да си сътрудничат", както казва нобеловият лауреат Мунги Бавенди. Защото българските учени са пример за това как учените заедно постигат пробиви в полза на здравето и благополучието. Многообразието в научните екипи е много важно, казва нобеловият лауреат Еманюел Шарпантие, когато хвали приноса на българката Елица Делчева и я определя като движеща сила в проекта за редактиране на генома. И защото "в медиите често фокусът попада върху суперзвезди като Бритни Спиърс например или други, но рядко се обръща внимание на технологичните звезди. Хората трудно ще си спомнят имена от тази област. Така много хора от следващото поколение, нашите юноши и деца, си мечтаят да станат поп звезди. А не бива ли да мечтаят да станат велики учени?“, както казва Торстен Хофлер. Ако ви се разказват такива истории, запишете се в курса "Научна журналистика" с мейл до stelasm@uni-sofia.bg Очаквам ви Антоанета Маркова